Съмнителни хора в метрото

Казаха, че може да ударят метрото,

затова да бъдем особено бдителни.

И започнах да търся лицето на злото,

във всеки нос виждах една въпросителна.

Първо беше един с абаносов мустак -

чудех се какво ли е пъхнал в черната раница?

Друг до него - приличаше ми на влак,

запъхтян на пакистанско-индийската граница.

После един - уж блажено затворил очи,

просто го виждах в Сахара базука да язди,

надписът на фланелката му личи - не личи,

но аз разчитах думата - kami... ka... ze.

За друг само чувствах, че трябва да съм нащрек -

беше леко издут, сякаш препасан с бомби.

Вече знам: страхът ме поддържа да бъда човек

и да виждам във всеки човек зомби.

Сега този отсреща гледа бдително мен.

И разбирам, че всички сме достатъчно тъмни,

и се взирам в стъклото - докрай усъмнен -

"Ами ако моята раница гръмне!"