Към края на VIII в, и последните вълни от т. нар. Преселение на народите били отшумели. Прекъснатите маршрути на комуникация в Стария свят започвали да се възстановяват - отначало бавно и несигурно, а след това все по-интензивно. Но макар и винаги да имало опасност един кораб да претърпи крушение в резултат от морска буря или да бъде нападнат от пирати, през по-голямата част на Средните векове пътуването по вода си оставало далеч по-безопасно от пътуването по суша. В общи линии, "пробуждането" на Европа за нови контакти и търговия на далечни разстояния е процес, който траел около три столетия, докъм третата четвърт на XI в. Той започнал най-напред по двете периферии на континента - южната, която обхваща Средиземноморието, и северната, която обхваща басейна на северните морета. Големите европейски реки - Рейн, Маас, Шелда, Рона и Дунав - и техните притоци осигурявали връзка между моретата, които миели бреговете на континента и неговата вътрешност. Но ако, от една страна. Средиземноморският свят се "пробуждал" за пътуване и търговия в условията на сблъсък между две цивилизации - християнската и мюсюлманската, от друга страна той бивал улесняван от наследената си от Античността обща култура на пътуването. В северните морета възстановяването на търговията и комуникациите пък се осъществявало в условията на т. нар. Скандинавска експанзия, начело на която стояли викингитепирати, следвани от скандинавски преселници. Ако се съди по писанията на християнските автори, сблъсъкът на езическия Север на Европа с нейния християнски Запад имал катастрофален ефект върху християнската цивилизация. В действителност обаче, скандинавските колонисти доста бързо се пригаждали към условията на живот в новите си местоживелища и приемали християнството.