За да се отправим на пътуване в „Силата на настоящето“, трябва да изоставим своя аналитичен ум и изкуствения, създаден от него „аз“ – егото. Още от началото на първата глава се озоваваме бързо на една значително по-голяма надморска височина, където въздухът е по-лек. Това е въздухът на духовното. Пътуването обаче е едно предизвикателство.

Екхарт Толе използва прост език и формата на въпроси и отговори, за да ни упъти. Самите думи служат като пътни знаци.

Нови открития по пътя очакват мнозина от нас: ние не сме своят ум, ние можем да се измъкнем от психическата болка, истинската човешка сила може да бъде намерена само като приемем Настоящето. Научаваме също, че тялото всъщност е един от ключовете към състоянието на вътрешен мир, както и тишината и пространството около нас.

Достъп можем да имаме навсякъде. Тези точки на достъп, наречени портали, могат да ни въведат в Настоящето – сегашния момент, където проблемите не съществуват. Именно тук намираме радост и успяваме да приемем истинското си „аз“. Тук откриваме, че вече сме завършени, пълноценни и съвършени.

Мнозина от нас ще установят, че най-голямата пречка пред осъзнаването на този факт са връзките ни, особено интимните. Но и тук сме на „нова територия“ и нещата не са такива, каквито са ни се стрували преди. Научаваме, че взаимоотношенията ни също са портал към духовното просветление, ако ги използваме мъдро, тоест ако ги използваме, за да станем по-съзнаващи и следователно по-любящи човешки същества. Какъв е резултатът? Истинско единение с другите.

Ако можем да присъстваме изцяло и да предприемаме всяка своя стъпка в Настоящето, ако можем да почувстваме реалността на неща като „вътрешното тяло“, „капитулацията“, „прошката“ и „Неизявеното“, ще бъдем отворени за преобразяващото въздействие на „Силата на настоящето“.