Сила и Живот - том 1
В тази седемтомна поредица за първи път е представена пълна хронология на неделните беседи на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) през периода 1914-1924 г. В тях по собствените му думи са изложени всички основни принципи на неговото учение, което той нарича Новото учение на Всемирното Бяло Братство. Книгата е първи том от седемтомната поредица „Сила и живот" и е съвместна публикация на издателствата „Захарий Стоянов" и „Бяло Братство". Книгата притежава азбучен показател на основните категории, принципи и езотерични понятия, използвани от Учителя Петър Дънов. В първият том на „Сила и живот” са публикувани неделните беседи от 29-ти март 1914 г. до 8-ми октомври 1916 г.
Информация
Информация за книгата:
За автора
Петър Дънов
11 юли 1864 г.
с. Хадърча
Биография:
Петър Дънов е роден на 11 юли 1864 година (29 юни стар стил, Петровден) в Османската империя, село Хадърча, днес Николаевка, Област Варна, България.
На 24 юни 1886 година завършва американско методистко училище в Свищов, в което изпада под влияние на протестантството.
През август 1888 г. заминава за САЩ и се записва студент в Методистката теологическа семинария Дрю в град Медисън, щата Ню Джърси, и я завършва през май 1892 г. Една година посещава занятията в Медицинския факултет на Бостънския университет и през 1894 г. получава сертификат, даващ му право да практикува медицина.
През 1895 г. Петър Дънов се завръща в България, установява се във Варна и отказва предлаганата му длъжност на методистки проповедник.
На 16 март 1914 г. произнася в София първата официално стенографирана неделна беседа „Ето Човека“, с която слага начало на сериите „Сила и Живот“ Петър Дънов, „Сила и Живот“.
На 24 февруари 1922 г. открива в София езотерична школа, която нарича Школа на Всемирното бяло братство.
През 1927 г. Дънов създава край София селището Изгрева (днес квартал Изгрев), в което събира свои слушатели, последователи и ученици, зa да центрира работата на езотеричната школа.
През лятото на 1929 г. Дънов за първи път извежда своите последователи и ученици на лагер край Седемте рилски езера.
На 4 май 1936 г. активист на политическата партия Демократически сговор му нанася побой, който предизвиква мозъчен кръвоизлив и парализа. Въпреки заболяването, на 14 юли Петър Дънов излиза със свои ученици на лагер край Седемте рилски езера и до 12 август напълно възстановява здравето си.
Петър Дънов умира на 27 декември 1944 г. Тялото му е погребано в квартал „Изгрев“.
То е много важно за нас, затова може да ви бъдем от полза като ви дадем следните насоки:
Резюме: Моля опишете вашето общо впечатление от продукта в няколко думи.