Данните за българското кулинарно изкуство са твърде оскъдни. Намерени са пергаментови свитъци, в които хлябът е наречен „основа на живота на българина”. Вероятно по това време той е бил една от малкото храни на неговата трапеза, която е трябвало да се приготвя специално, за разлика от продуктите, които са вземани направо от природата. С годините се прибавяло по нещо и трапезата се обогатявала и разнообразявала, но хлябът и до днес заема почетно място на нея.

 

Местоположението на България, както и климатичните условия, определят голямото разнообразие на продуктите, използвани в традиционната ни кухня. Тя се характеризира с изобилие от плодове и зеленчуци, различни видове млечни продукти, месо, птици, дивеч и риба. Непрекъснатото разширяване на кулинарния обмен и възприемчивостта на българина към новите модерни тенденции в храненето, както и увеличаващото се разнообразие от предлаганите на пазара хранителни продукти са изместили на заден план много от типичните български гозби. Някои от тях, за съжаление, са вече почти забравени, но все пак има и доста запазени ястия на нашите баби и прабаби. Като основна храна за българина все още се приема бобът, така, както макароните са типични за италианците и картофите за германците.

 

Българската традиция е създала многобройни вкусни и питателни ястия, които съставляват националната ни кухня. При приготвянето им през годините се е създало естествено съответствие между вида месо, растителните продукти и използваната мазнина. За да се запазят добрият вкус и аромат на храната, постепенно продължителното пържене, характерно за по-ранните български ястия, е заменено със задушаване в мазнина и малко вода на слаб огън, което отговаря по-пълно и на изискванията за здравословно хранене.