Прекрасен роман за очакването, роман за приплъзването на времето, понякога неуловимо като хората. Навлизаме в тази мрачна и озарена история като в черно-бял филм с неопределима наслада, която не се и опитваме да си обясним, а просто изживяваме като в нега. Разказът плува в тихи води въпреки трънчетата и драскотините по душата, които не успяват да зараснат. Мишел Лебр е открил точните думи, за да изрази колко боли и колко трудно е да живееш в покой с бремето на сложната човешка природа, чиято двойственост трябва да се опитаме да приемем. Понякога паметта е като мокро палто, което човек трябва да се насили да облече, за да продължи спокойно напред. "Секунди" ни показва театъра на няколко раними, ефемерни живота. Елегантно перо, необичаен глас, приспивна музика, нежно, много нежно тиктакане. Изтънчена, нежна, яростна и вълнуваща книга. Никога досега Мишел Лебр не е стигала тъй далеч в преплитането на вътрешно преживяване и фикция и никога не е показвала тъй озарено укротителната мощ на думите, които оплита като заклинание.