„...Мисля, че трябва да е ужасно винаги да живееш така, с чувството на тези животински пориви, които движат живота през вековете. Чувствах в себе си ужасяващи възможности, надушвах, докосвах и в кръвта си чувах как вият демоните, хиляди дяволи със своите копия, които докарват до полуда плътта. Що за смразяващ кошмар! Впрочем, днес тази визия за света отново потъна в нищото, далечни ми са нещата, още по-далечни техните гласове и аз слушам изцяло с духовното си ухо отново мелодиите, които са в мен, и умореното ми око отново сънува своите си картини, които са по-красиви от действителността! Аз съм при себе си, аз съм света си!...”
Из писмо на Тракл до Мина, 5.Х.1908 г.