През XII в. в придворните и аристократичните кръгове на Централна и Западна Европа се създава нова култура, която утвърждава култа към дамата на сърцето и свързаната с него куртоазна любов. Странстващи поети създават песни, възпяващи предаността към прекрасна земна жена в противовес на средновековния християнски догматизъм и аскетизъм. Възкресени са античните мотиви за радостта от живота и насладата от виното и любовта.

Сред поетите трубадури има императори, крале и аристократи редом с непознати творци, чието единствено богатство е поетическият им дар. Създавани на говоримия народен език, техните песни достигат до най-широка публика и поставят началото на новата европейска поезия.

Близо три десетилетия проф. Симеон Хаджикосев се занимава с изследване и превеждане на поезията на западноевропейските трубадури, наричани в Германия минезингери, а в Португалия жуграиш.
Изданието включва и антология със стихове на поети трубадури от различни страни – Бертран де Борн, Маркабрю, Бернарт де Вентадоур, Джираут де Борнел, Гауселм Файдит, Пейре Видал, графиня де Дие, Пейре Карденал, Валтер фон дер Фогелвайде, Танхойзер, Жуау де Гиляде и др.