Препрочитайки книгата на Павел Павлов (aз съм запозната още с нейния първи вариант), дадох си сметка колко тя е спечелила в прецизирането на сюжетни ходове, в стил и език, как е била очистена от някои самоцелни описания, които идеха да изтъкнат историческата ерудиция на автора. Той е работил дълго и сериозно над романа си, самопоставял си е нови задачи и ги е изпълнил. Бях свидетел на усърдието и добросъвестността, проявени от него при проучването на фактологическия материал. С една дума - не бих могла днес да отправя Павел Павлов към историческо съчинение, което да е останало извън вниманието му при подготвилната му работа над романа. И мога да заявя, че авторът е овладял материала така, че от него би могъл да изгради и научно - популярен филм за времето на Тертеровци. Впрочем не би трябвало да има никакви съмнения за тъй наречената историческа достоверност -дотолкова, доколкото такава съществува, тя е спазена. Убедително е обрисувана епохата, в която героите действат - време на тревожна заплаха и на оплетени политически ходове, издребнели интереси, засилваща се роля на болярството с присъщия му сепаратизъм, резултат от процъфтяването на феодализма. Увлечени да проучват и възсъздават двете решаващи за историята ни робства - византийското и османското - нашите историци и белетристи бяха оставили в сянка проблема за татарската напаст, от която умело, но за щастие в крайна сметка безсилно, се е опитвала да се възползва Византия. Времето, което ни разкрива романът, сякаш само предлага да бъде описано в жанра и стила, избрани от автора. Безкрайно заплетените ходове, безбройните страни, вмесени в конфликта, внезапностите и съвпаденията, характерни за онази действителност, наистина натрапват необходимостта от едно приключенско третитране на събитията. Това, което прави романа на Павел Павлов нов, съвременен по светоусещане, приемлив за днешния млад читател, е насмешливата дистанция, хуморът, липсата на патетика и неъбедителни тиради. Смятам убедено, че такова отношение към миналото, е възпитателно, защото то най-ярко подчертава тезиса, че нашето време е по-добро от всички отминали времена. Авторът е извършил много, за да навлезе в духа и детайла на обрисуваната епоха, а това придава на романа му втората съществена за всяко юношеско четиво особеност - познавателната. Като се придържа о фактите и детайлите на бита, той допринася щото младият читател да си изгради адекватна представа за времето на Тертеровци. Явно е, че в романа „живите образи присъстват", че съвсем уместно - що се отнася до юношеско четиво, - те са поляризирани, но при това предателите и помощниците им не са обрисувани двуизмерно, а с необходимата нюансировка. Разиграният сюжет, силното фабулиране е също спазено. Приключенството - дори в своите крайни образци - си или трайна традиция. Обратната стилистика - няма и е все още неутвърдена. Колкото до езика на романа той е добър именно във възпитателен смисъл: прецизен, изработен, без излишни претенции 3а архаизация, чист. Добре би било нашият млад читател да се учи на такъв български. Вера Мутафчиева