Сбогом на оръжията - Колекция Хемингуей- Том 5
Още от поредицата Колекция Хемингуей
Романът “Сбогом на оръжията” вече е на 80 години и продължава да се чете като едно от най-честните и трогателни свидетелства за Първата световна война.
Защо този човек е толкова погълнат и завладян от войната?
Защо един писател трябва да проявява интерес към това вечно, ужасяващо, кръвожадно и нечисто престъпление - войната? Аз я познавам отблизо и без съмнение съм предубеден, надявам се, много предубеден към нея. Твърдото ми убеждение е, че във войните воюват най-добрите хора на този свят или нека просто кажем истинските хора, въпреки че колкото по-близо си до фронта, толкова по-истински хора срещаш, а войните се предизвикват, обявяват и подклаждат от чисто икономически съперничества и от свине, които се облагодетелстват от тях.
Смятам, че всички, които се облагодетелстват от войните и ги предизвикват, трябва да бъдат разстреляни още първия ден след началото на военните действия.
Ърнест Хемингуей
Информация за избраната книга
Информация за книгата:
За автора
Ърнест Хемингуей
21.07.1899г.
Оук Парк
Биография:
Ърнест Хемингуей (на английски: Ernest Hemingway) (21 юли 1899 - 2 юли 1961) е един от най-известните американски писатели - новелист, автор на кратки разкази, журналист, носител на Нобелова награда за литература (1954 г.) и награда Пулицър през 1953 г. за книгата му „Старецът и морето“. Той е бил част от така нареченото „Изгубено поколение“ - група от американски бележити литератори, които живеели в Париж и други европейски страни в периода от края на Първата световна война до Голямата депресия.
Ърнест Хемингуей, (Ърнист Милър) е роден в Оук Парк, Илинойс в силно религиозно протестантско семейство. Дядовците на Хемингуей са участвали в Гражданската война и семейството му се гордее с тази военна традиция.Семейството е голямо - Ърнест има 4 сестри и по-малък брат. Хемингуей е 30-годишен, когато баща му се самоубива заради заболяване от тежка форма на диабет и изгубване на голяма парична сума. Баща му, д-р Кларънс Едмъндс Хемингуей, отрано го учи да обича живота сред природата. Ърнест израства любител на лова,риболова, бокса и спортовете, практикувани на открито.Той се отличава с изключителна физическа сила и издръжливост, но често претърпява злополуки и има сериозни здравословни проблеми поради вкуса си към екстремните изживявания и факта, че постоянно се излага на опасности. Майка му, Грейс Хемингуей, отрано забелязва у сина си прояви на агресивност, самоувереност и смелост, както и склонност да преувеличава подвизите си. Като дете Хемингуей посещава държавни училища в Оук Парк и публикува най-ранните си истории и стихотворения в училищните вестници. При завършването на средното си образование през 1917 г., работи шест месеца в Канзас Сити като репортер за “Канзаска звезда” (The Kansas City Star). След това се записва доброволец и става шофьор на линейка в Италия по време на Първата световна война. На 08.07.1918 г. Ърнест претърпява сериозно нараняване в крака от експлозия на мина при Фосалта ди Пиаве (получава 237 отделни рани по крака си) и е награден за храброст два пъти от италианското правителство, защото въпреки болката, успява да спаси един италиански войник. Любопитен факт е, че Ърнест Хемингуей е първият американец, ранен в Италия през Първата световна война.
Първите книги на Хемингуей, “Три разказа и десет стихотворения” (1923 г.) и “В наше време” (1924 г.), са публикувани в Париж. “Пролетни порои” се появява през 1926 г.; същата година излиза и първият сериозен роман на Хемингуей “И слънцето изгрява”. Романът разказва за група изгнаници във Франция и Испания, членове на разочарованото “изгубено поколение” след Първата световна война.
След публикацията на “Мъже без жени” (1927 г.), Хемингуей се връща в Съединените щати, установявайки се в Кий Уест, Флорида. Във Флорида той написва “Сбогом на оръжията”, публикуван през 1929 г. Сцена на историята е италианският фронт през Първата световна война, където двама влюбени намират кратко щастие. Романът пожънва огромен литературно-критичен и търговски успех.
През 1930-те Хемингуей написва такива големи произведения като “Смърт след пладне” (1932 г.), публицистичен разказ за испанското бикоборство, и “Зелените хълмове на Африка” (1935 г.) – история на ловно сафари в Източна Африка. “Цялата съвременна американска литература води началото си от една книга на Марк Твен, наречена “Хъкълбери Фин...” е може би най-често цитираният ред от тази книга. По романа “Да имаш и да нямаш” (1937 г.) е създаден филм, режисиран от Хауърд Хоукс. Двамата се сприятеляват в края на 1930-те. Хоукс също обича лова, риболова и пиенето.
Хемингуей започва да пие още като млад репортер. Той понася големи количества алкохол и дълго време това не се отразява на качеството на писателската му дейност. В края на 1940-те обаче започва да чува гласове в главата си. Има излишно тегло и високо кръвно налягане. Неразбирането от негова страна на опасностите от употребата на спиртни напитки личи от това, че сам учи сина си Патрик да пие, когато детето е едва 12-годишно. Патрик също има проблеми с алкохола през целия си живот. Брат му Грегъри, който пък става травестит, използва наркотици и умира на 69 години в женски затвор във Флорида. След седмици на тежко пиене в Испания, Хемингуей отива на лекар, който забелязва, че авторът вече е развил чернодробна цироза.
Романът “През реката към дърветата” се появява след цяло десетилетие на творческо безсилие и е приет зле от критиците и читателите. Но “Старецът и морето”, публикуван първо в списание “Лайф” през 1952, възвръща славата му. Това е кратка новела, в която се разказва за стар кубински рибар, наречен Сантяго, който след много усилия успява да улови гигантска риба. Но докато се прибере в пристанището, акулите изяждат рибата, както е привързана отвън към лодката. Прототипът на Сантяго е кубинският рибар Грегорио Фуентес, който умира през януари 2002 на 104 годишна възраст. Хемингуей планира да напише още една книга за борбата с бикове, но вместо това написва “Безкраен празник” – мемоари за 1920-те в Париж.
Хемингуей прекарва голяма част от времето си в Куба преди революцията от 1959 на Фидел Кастро. И след това остава и поддържа Кастро, но когато животът става твърде труден, напуска и се връща в Съединените щати. При посещение в Африка през 1954 г. Хемингуей претърпява самолетна катастрофа и лежи в болница. Същата година той започва да пише “Истинска при първа светлина” (True at First Light) – своята последна пълнометражна книга. Част от нея се появява в “Спортс Илюстрейтид” през 1972 г. под заглавие “Африкански дневник”.
През 1960 г. Хемингуей е хоспитализиран в клиниката Майо в Рочестър, Минесота, за лечение на депресия и изписан през 1961 г. По време на престоя му там два месеца е лекуван с електрически шокове. На 2 юли 1961 г. Хемингуей се самоубива с любимата си пушка в дома си в Кечъм, Айдахо. Няколко от романите на Хемингуей са публикувани посмъртно. “Истинска при първа светлина” (True at First Light) – описание на сафари в Кения, се появява чак през юли 1999 г.
То е много важно за нас, затова може да ви бъдем от полза като ви дадем следните насоки:
Резюме: Моля опишете вашето общо впечатление от продукта в няколко думи.