“Сага за Улав Светия

132. Крал Улав свикал своите феодали и много воини, защото чул, че Кнют Велики щял да пристигне през лятото. Хората разбрали от търговските кораби, идващи от запад, че в Англия Кнют събирал голяма войска. Когато лятото започнало да преваля, някои все още вярвали, че слухът ще се оправдае, а други смятали, че никаква войска няма да се появи. Крал Улав останал във Викен до края на лятото, като от време на време изпращал съгледвачи да узнаят дали Кнют е тръгнал към Дания.

През есента крал Улав изпратил пратеници при своя родственик крал Анюнд в Свитюд да му известят, че според Улав, ако Кнют завземе Норвегия, Анюнд дълго време няма да види мир в Швеция; той съобщавал, че е най-добре да се съюзят срещу Кнют;смятал също, че двамата имат достатъчно сила да се бият с него. Крал Анюнд изпратил отговор на норвежкия крал, че е съгласен на съюз с него, при условие, че всеки от тях ще помогне на другия със сила, ако се наложи. Чрез размяна на пратеници и послания двамата крале се уговорили да се срещнат и да обсъдят въпроса. Крал Анюнд трябвало да тръгне от Вестерготландия през следващата зима, а крал Улав се приготвил да го посрещне в Сарпсборг.

През есента Кнют Велики пристигнал в Дания с много хора и останал до края на зимата. Съобщили му за пратениците, разменени между кралете на Норвегия и Швеция, и че зад това се крият големи планове. През зимата крал Кнют изпратил пратеници при крал Анюнд в Свитюд със скъпи дарове и обещания за приятелство; Кнют съобщил на Анюнд, че може да бъде спокоен, защото няма да бъде засегнат от конфликта между крал Кнют и Улав Дигре. “Няма да наруша спокойствието на крал Анюнд и мира в кралството му” – казал той. Пратениците стигнали при крал Анюнд и му предали подаръците от крал Кнют и обещанията за приятелство. Крал Анюнд приел доста хладно думите им и пратениците разбрали, че той е по-склонен на приятелство с крал Улав, отколкото с крал Кнют. Те си заминали и разказали на крал Кнют как са изпълнили задачата си, като му заявили, че не трябва да разчита на приятелството от страна на крал Анюнд.”

Снуре Стюрлюсон