Иван Дочев е свещеник. Цял живот венчава, кръщава, но и погребва. При грозотата на масовата смърт обаче той ен може да не си зададе въпроса за смисъла на саможертвата. Първоначално пред безименните масови гробове той се утешава с мисълта, че така трябва, че един ден "паметта на тия български герои ще се увековечи с паметници". С подчертано чувство за историчност той иска да убеди себе си, че "свобода винаги с жертви се изкупва". И независимо "колко майки, деца и жени ще се разплачат... България си изпълни дълга към свойте братя македонци и одринци". Колкото повече напредва армията обаче, толкова повече съмненията започват да разяждат вътрешната му убеденост. При вида на цели села, превърнати в лазарети, при нърцераздирателните стонове на стотици младежи той ще напише: "Всички тия са осакатени за свободата на Македония. А дали тя ще им се отплати? Ще видим." Този оригинален дневник за Балканската война, писан на самия фронт от военния свещеник Иван Дочев, е на изключително жив и четивен език и е поднесен на читателя в неговия оригинален вид, без издателска намеса. Авторът е пряк участник във войната, а хроникираните от него събития са отбелязвани всеки ден без изключение. Абсолютно автентични са описанията на села в Източна Тракия, които съдържат данни за броя на къщите, особеностите на обичаите и носиите, поведението на населението при навлизането на българските войски. Особено интересно е описанието на влизането в Одрин - отношението към чуждото културно наследство като джамията на Синан, поведението на турското и гръцкото население в града, срещите с руския консул и др. В издадената досега литература за Балканските войни няма подобен текст - повечето книги са спомени на военни с преднамерени становища, целящи да защитят определена стратегия.