Любомир Милетич е един от най-изтъкнатите български учени филолози и обществени деятели след Освобождението. На българския народ, на неговата история и език той посвети своя живот, способности, ерудиция, изключително трудолюбие и неизчерпаема енергия.

Научното му наследство е толкова обширно, образът му на човек, общественик и учен са така многостранни, че днес е трудно да се разграничи в онова, което е създал и публикувал, най-главното и основното. Всичко, написано от него, е осветено от жаждата за истина, от стремежа да се откриват причините, огрято е от пламенното му родолюбие.

Този синтез в изследванията прави Л. Милетич своеобразен народовед в българското езикознание и несравним с никого в дейността си учен. По своята широта, дълбочина и многоплановост научното му дело има историческо значение за развитието на славистиката у нас. То принадлежи към златния фонд на родното езикознание.

Чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев