Сред невероятно богатите и неизследвани ръкописи, снимки и вещи, сред изкусно подвързаните книги някак незабележимо присъства и малка ръкописна книжка, изпълнена с красив четлив почерк – „Речник на употребляваните в Пирдопския говор турски думи до 1885 година“. Дали заради присъщото си чувство за историчност, или пък от младежко любопитство, или пък от естествено влечение към интелектуален труд Алипия Влайков започва да записва турските думи, които използват пирдопчани в общуването на двата етноса, и които съвсем естествено навлизат в ежедневна употреба. Имаме усещането, че този словник е предназначен за бъдните поколения. Авторът, с вроденото си чувство на хронист, вероятно е предполагал, че с изселването на турското население ще се забравят и изгубят думите и изразите, езикът, на който са общували миналите поколения.
Мислел е или пък се е надявал, речта да бъде изчистена от турцизмите, но въпреки това не трябва да бъдат заличени от паметта на потомците.