"Академик Любомир Милетич съпреживява силно трагедията на българското население в Източна и Западна /Беломорска/ Тракия през 1913 г. и на три пъти пътува в земите, присъединени към България по силата на Букурешкия мирен договор от 28 юли 1913 г., с който се слага край на Междусъюзническата война. Той извършва тези пътувания през зимата на 1913 и пролетта на 1914 г. и се среща със стотици българи, принудени да напуснат родните си места в Одринско и Беломорска Тракия и да се преселят в България, където първоначално живеят при крайно трудни условия. Академик Милетич пътува по свой личен почин, ръководен от дълбокото си чувство на състрадание към жертвите на големите насилия и жестокости, извършени от турските войски и башибозушките отряди върху българското тракийско население, фотоапаратът, който носи със себе си му дава възможност не само да види извършените безчинства, но и да ги запечата на богат снимков материал, част от който е приложен към труда. В публикацията си академик Милетич цитира, преразказва или предава цели разкази на хората, с които се среща. Към всичко чуто и видяно той се отнася критично, за да установи неговата истинност. Така разказът му добива достоверност и може да се използва като един от важните извори за изучаване на събитията, които се развиват в Одринско и Беломорска Тракия през лятото на 1913 г." Акад. Христо Христов