На сутринта, след като най-после е успял да покани на вечеря и прелъсти примабалерината на театъра, в който свири, тромпетистът Рамон-Мария изпада в състояние на постоянна ерекция. Ерекцията се оказва проявление на смъртоносна болест и онова, което първоначално изглежда като преимущество, се превръща в трагедия. Наред с физическата несгода то разкрива душевни състояния, с които всеки от нас се сблъсква. В същото време трагичното избуява и в живота на доведената дъщеря на Рамон-Мария – Ана-Франсиска, чието ненавистно отношение към пастрока ? лежи в основата на неблагополучията в несретния ? емоционален път. Едно от големите качества на романа са откровено комичните моменти и ситуации, в които героите изпадат въпреки „размерите на трагедията“.