Ф. СКОТ ФИЦДЖЕРАЛД (1896 – 1940) днес е прочут най-вече с романите си, но приживе дължи славата си на своите разкази. Извънредно плодовит, сред авторите на кратки белетристични творби от своето време той е сред най-печатаните (и най-добре платени). Разказите на Скот Фицджералд са над 150. Повечето от тях първо са били публикувани в периодични издания – най-вече в Saturday Evening Post, но също и в конкурентнтите Red Book, Liberty, Collier’s, Metropolitan, McCall’s, и едва впоследствие излизат във вид на книги. Настоящият двутомник съдържа 43 разказа и новели и включва както най-знаменитите („Диаман­тът, голям колкото „Риц”, „Богаташчето”, „Леденият дворец”, „Първи май”), така и по-малко известни („Зарове, бокс и китара”, „Сухоземният пират”, „Любов в нощта”, „Последната целувка”, „Лудата неделя”, „Два гряха”, „Не просто къща” и др.), много от които се издават на български за първи път. Подборът е дело на проф. Матю Дж. Бруколи, изтъкнат специалист и изследовател на творчеството на Ф. Скот Фицджералд.

Цялата ми теория за писането може да се сведе до едно изречение. Авторът трябва да пише за младите от своето поколение, за критиците от следващото и за учителите от по-сетнешните.

Ф. Скот Фицджералд

Той притежаваше едно от най-редките качества в литературата: чар.
Реймънд Чандлър

Фицджералд остава образец и архетип, и то не само на 20-те години на XX век – той олицетворява човешкия дух в неговата крехкост и устременост.
Малкълм Каули

Хубавите разкази се пишат сами. Лошите трябва да бъдат написани.
Ф. Скот Фицджералд