Пътят към робството (1944) е страстно предупреждение за опасността, която крие държавният контрол върху средствата за производство и за това, че този път води не до утопия , а до ужаси като тези в нацистка Германия. Хайек показва как държавният контрол върху икономиката предизвиква негативни ефекти като намаляване на икономическата сигурност, възнаграждаване на неефикасния и наказване на ефикасния труд, нарастващо недоверие към държавата.

Посланието на тази книга е вечно, и в същото време приложимо в множество конкретни ситуации. Изказано обаче във време, когато социалистическото мислене доминира в академичните среди, твърдението на Хайек, че “частната собственост е най-важната гаранция за свободата, не само за тези които имат собственост, но и за тези, които нямат”, остава глас в пустиня.

Това е най-добрата, най-завършена творба на Хайек. Пътят към робството е истинска класика; Ню Йоркската обществена библиотека я класира сред 100-те най-влиятелни книги на 20 век. Водещи историци, журналисти и редактори я нареждат на 4-то място сред най-добрите публицистични книги на миналото столетие.

Пътят към робството е задължително четиво за тези, които сериозно се интересуват от политика и в най-тесния, и в най-широкия смисъл на думата.