Пътувани сънища - Тибет, Индия, Непал
Книгата „Пътувани сънища-Тибет, Индия, Непал“ най-малкото може да бъде назована пътепис. По-скоро представлява дневници от три пътувания на авторката и нейния любим из чудните земи на Азия в Тибет, Индия и Непал. Споделянето е щедро, сърдечно, емоционално, с дълбоко чувство за хумор, съчетано с 68 прекрасни фотографии на Данчо Русчев-Джино, талантлив фотограф, съумял да улови есенцията от душевността на жителите на Хималаите.
Книгата въвежда читателя в един свят, почти недокоснат и съхранен, в който номадите спокойно пасат стадата си от якове, монасите припяват мантри, бабите тъчат на дървени станове, а вечер излизат на кора-ритуална обиколка около храма, с вплетени тюркоази и карнеоли в косите. Чрез двамата спътници, ще прекосим големи територии от Източните Хималаи , които и днес са забранени за чужденци, ще надникнем в десетки будистки манастири, пръснати като скъпоценни камъни високо, сякаш в небесата насред Тибетското плато, ще се докоснем до бита на монасите и ще се стоплим от гостоприемството и сърдечността на местните.
Книгата реално включва 3 отделни истории, всяка със своята специфика и с интригуващите заглавия: „Тибет-да опитомиш страха“, „Индия-взрив на сетивата“ и „Непал като сладкиш“. Писана е сякаш на един дъх. Така се и чете. Не можеш да я оставиш, ако веднъж си се докоснал до нея. Историите и емоциите са така наситени, с толкова много адреналин и вдъхновение, че когато затвориш и последната страница, единственото, което ти се иска, е да поемеш на път-„навън или навътре, сам ще избереш посоката“, както казва авторката.
Да се насладим на това изживяване.
---------------------
От текста на книгата:
Новият ни дом в планината до най-високия от пет манастира в града. От прозореца си чувам гонга на монасите.
Пет часа сутринта е. Явно е време за сутрешна молитва. Свивам се под трите вълнени одеяла и пак заспивам. Дъждът продължава да вали, вече осми ден; "Кап - кап, кап - кап. Капчиците пеят, сбират се, лудеят..." Заспивам. Монасите припяват мантри. Гонгът ехти.
Около шест пак се събуждам. Срещу манастира е казармата. Войниците са строени на плаца. Завивам се през глава. Пак заспивам.
Вече е осем часа - събуждам се. цялата стая сияе в чудна светлина. Отново съм до прозореца. Калдъръмената улица край манастира проблясва на ... СЛЪНЦЕТО. Мъглите се вдигат и зървам Планината. Приказни иглолистни дървета, окъпани в свежест и светлина. Пред портата на манастира възрастна жена, облечена в тибетска носия и с прекрасни черни плитки, в които е вплела тюркоази и корали, говори по телефона си. Няколко хлапета притичват и изчезват шумно зад ъгъла. Манастирът е утихнал, а аз съм леко замаяна. Мисля, че е от ... ЩАСТИЕ. Няма и помен от снощния мрак в душата ми. Трябвало да дойда до тук, за да посрещна Слънцето!
Добро утро, Тибет! Дълго те мечтах...
То е много важно за нас, затова може да ви бъдем от полза като ви дадем следните насоки:
Резюме: Моля опишете вашето общо впечатление от продукта в няколко думи.