Една жена с име на празник, способна да се влюбва във всекиго и да носи нещастие с щедростта си. Един играч на зарове, чийто неотменим късмет се превръща в проклятие. Един заекващ убиец, който говори правилно в съня си. Едно момиче, което успява да превърне изнасилването си в победа и подчинението си в отмъщение. Един сухопътен Одисей, който отказва да се завърне. Един любовен четириъгълник, който прилича на игра на карти...

“Пътуване по посока на сянката” е разказ за разказването. За способността на историите да се привличат, да намират пътя си една към друга и взаимно да се довършват. Всеки един от осемте герои (четирима мъже и четири жени), чиито имена дават заглавието на отделните глави в романа, има своята завършена от раждането до смъртта “биография”, своя скрит, често мъчителен талант и своя печат на съдбата. Срещата между животите им е в тънката и променлива граница между случайността и смисъла, където обикновено се случват и повечето важни неща. Времето на действието е един деветнадесети век, по-митологичен от познатия в учебниците по история. Мястото на действието са Балканите, не толкова като географско понятие, колкото като средище на фантастични сюжети. Заедно с другите герои, равноправно и без привилегии, участва и разказвачът, чужденецът и събирач на истории Ян ван Атен, често комичен с настояването си да измисля и най-действителния факт и изложен както всички останали на превратностите на фабулата.