Пътник без билет
Още от поредицата Библиотека Амаркорд
-
-
-
-
-
-
-
Вината в нашите звездие-книга:
4.34 EUR
8.49 лв.печатна:
5.06 EUR
9.90 лв. -
Леговището на тъгатапечатна:
5.11 EUR
10.00 лв. -
6 дни в Ал Арафпечатна:
8.68 EUR
16.99 лв. -
Желана смъртпечатна:
4.09 EUR
8.00 лв. -
Безлуннияпечатна:
4.60 EUR
9.00 лв. -
Чупливи нещапечатна:
5.61 EUR
10.99 лв. -
Коледния Прасчое-книга:
13.79 EUR
26.99 лв. -
Аферата Ван Гогпечатна:
7.15 EUR
13.99 лв. -
Армадийопечатна:
4.39 EUR
8.60 лв.
Когато представях Не тъгувай пред художествения съвет в "Мосфилм", ми наредиха да напиша, че действието се развива през миналия век, а не в наши дни. - Защо? Нали е ясно? - За чужбина. Там няма да разберат. Не ми се правеха такива надписи и помолих Михаил Ром, чийто глас много обичах, да го каже зад кадър. "Това се случило в края на миналото столетие в слънчево градче с керемидени покриви. Или може би не се е случило… Не, по-скоро се е случило" - звучи в началото на филма гласът на моя учител. Ще се възползвам сега от същото начало: в тази книга пиша за неща, които ми се случиха миналото столетие. А може и да не са ми се случвали…" Много мои познати, близки и не съвсем, колеги и компания - актьори, режисьори, оператори - написаха книги. И първото, което правя, когато някой от тях ми подари книгата си, е да разгледам снимките и да проверя дали ме има. Ако ме няма, прелиствам и си търся името. Не го ли открия, започвам да чета внимателно. "А, за този е написал… И за онзи е написал… И за еди-кого си… Можеше и за мен да драсне два реда, да не съм за изхвърляне?!" Когато аз самият започнах да пиша книгата си, реших да не повтарям грешката на колегите и да спомена всички, с които съм работил, които са ми били приятели, от които съм се учил. Но… скоро разбрах, че книгата ми ще заприлича на телефонен указател. Така че който би трябвало да е споменат, но не си среща името, нека не ми се сърди. Не съм ви забравил. Но тук пиша само за хората, свързани със сюжета на повествованието ми. Пък и мнозина вече ги няма. А моят приятел Льова Оников - опитен тамада, ме е учил, че когато пиеш в памет на онези, които са ни напуснали, не е нужно да си припомняш непременно всеки поименно. Защото може да пропуснеш някого и Там няма да му налеят. Така ще си остане да стои с празна чаша…
То е много важно за нас, затова може да ви бъдем от полза като ви дадем следните насоки:
Резюме: Моля опишете вашето общо впечатление от продукта в няколко думи.