"Времето се сгромоляса само върху себе си. Сгъсти се. Паметта ми постепенно превръщаше седемнадесетте месеца по "Нулева ширина" в един-единствен миг с опустошаваща интензивност, по време на който изживях почти едновременно всичко, което е възможно да се изживее. Видях как се раждат деца и умират хора. В океана срещнах абсолютното спокойствие, бурята и урагана. Прекосих пустини, езера, блата, джунгли... Плувах по теченията на реки и изкачвах планини. Познах мира и преживях войната. Избухвах в смях и плачех до скъсване. Изпитвах радост, разочарование, тъга, страх от смъртта, еуфория и отчаяние." Майк Хорн живее единствено, за да осъществява мечтите си. Ето защо-един пролетен ден оставя на брега жена си и двете си дъщери, които обожава, за да обиколи планетата - сам и следвайки линията на екватора. Пеша, с пирога, с платноходка или с колело, през три океана и два континента, Майк Хорн извървя тази невидима нишка, без да се отдалечи от нея на повече от четиридесет километра. Тук той разказва как сам човек успява да се слее с природата, за да го пусне тя да премине - и как понякога не успява. В девствената бразилска гора, ухапан от змия, той оставя няколко дни ослепял, в полусъзнание, без да знае дали отровата е смъртоносна или не. Но най-голямата опасност е човекът с неговите войни. В Африка бунтовници арестуват Майк Хорн и го осъждат на смърт. Той успява да се измъкне на косъм. И защо е всичко това? Защото иска да изпълни докрай мечтата си, да отиде още по-напред в срещата между природата и човека. В този необикновен разказ се разкрива човек, който се страхува, който се очарова, който страда, но който винаги върви напред. Роден през 1966 г. В Йоханесбург, Южна Африка, Майк Хорн е заразен с вируса на приключението. Живее във ферма в Швейцария с жена си Кати и двете им дъщери Джесика и Аника.