Автобиографията на китайския Чан-майстор

Сю Юн е бил познат и почитан във всеки китайски будистки храм и във всеки дом дълго преди смъртта си през 1959 г. Стотици, а понякога и хиляди негови ученици се стичали да слушат наставленията и да приемат предписанията му. И в днешно време не само в Китай, но и в други страни по света той е смятан за един от най-дейните и значими представители на школата Чан (Дзен в японски контекст). През 120-годишния си живот Сю Юн успял да избави китайския будизъм от дълбок упадък, да възстанови физическата и моралната му тъкан и да му вдъхне нова сила, като освен всичко останало възродил десетки големи будистки светилища и множество по-малки храмове. Реставраторската му работа често се осъществявала по необичайни начини, сякаш скритият резервоар на цялата будистка традиция е искал „да се излее” чрез това именно същество. Без отключените от него енергии за обновление при наличието на объркване и разруха китайската сангха е можело да понесе през изминалия, изпълнен със сътресения век далеч повече поражения.

Сю Юн бил изцяло отдаден на своето дело и следвал избора си с непоклатима решимост, постоянство и безстрашие. Дори когато бил бит до смърт, не променил отношението си към онова,
което смятал за свой дълг, и неотклонно се придържал към осъзнаването на единния Ум. И въпреки че постоянно демонстрирал качествата на просветленото съзнание, чиито проявни форми в очите на обикновените хора съвсем естествено се равнявали на чудеса, през целия си дълъг житейски път той си останал обикновен и смирен монах, аболютно непривързан към собствените си големи постижения. Превърнал се тъй още приживе в легенда, Сю Юн заслужено се нарежда сред великите духовни учители на всички времена. Неговата автобиография, ярка част от агиографското наследство на
китайския будизъм, е вдъхновяваща не само за последователите на Чан, а за всеки търсещ дух.