Много време ми отне да се реша да направя тази малка книжка. Както изглежда стана модерно сега да се пише документалистика и всеки, който може или не може размахва перо в този публицистичен жанр.
Не знам какво ще се получи. Ще видим...
Изключително важно за мен бе да разкажа истинската история. На някои може да не им хареса – никак. Други може да ме обвинят, но това не ме вълнува особено. Дължа своето решение на няколко души.
Първо на Христо Калчев, защото от деня, в който се запознахме случайно и бях до него почти всеки ден от последните му 2 години, докато пишеше своята сага за българските престъпници, го почувствах като баща.
Дължа го до известна степен и на Георги Стоев, който въпреки уверенията си, че е различен и иска да изчисти петното от себе си, не успя да го направи, просто, защото все още не бе готов да се изправи и да признае вината си.
Дължа го на Ели Калчева, защото подозирам, че моите усилия и опити да и покажа истината не дадоха резултат и успяха да я оплетат в интригите си. Схема, в която аз не пожелах да участвам.
Дължа го и на себе си, защото в подходящия момент, случайно попаднах на къде подходящи, къде неподходящи хора и научих колкото полезни, толкова и вредни неща.
Дължа го на всички си малко останали приятели и на тези, които пряко или косвено са свързани с мен.
Дължа го най-вече на моето семейство, които вероятно са ме укорявали, за това, че се изправих по този начин срещу страховете си.
Убедена съм, че на обикновените хора, вече им е писнало от всякаква мастити разбирачи на българска престъпност, решили да пишат за този или онзи богат българин.
Аз няма да пиша за това, защото не знам достатъчно. А и не това е идеята на тази книга.
Искам просто да повдигна малко завесата за последните 2 години от живота на един Писател и на един човек, опитващ се да излезе от калта, в която бе попаднал и на един „добър техен приятел.“ Всички останали в разказа ми не са случайни.
Аз просто бях там....

Една много тривиална история, за трима мъже и всичко, което ги свързва, на фона на нашата действителност.
Случките, в книгата можете да приемете за достоверни, но можете да ги определите като плод на творческа интерпретация и авторски изводи. Някои от тях са се случили, други, може и да не са.
Оставям всеки да погледне от своя си ъгъл.
С риск да засегна някого, няма да измислям имената. Не че не мога да го направя, това все пак е творба, но Христо Калчев имаше любима поговорка: „Който го е страх от мечки, да не ходи в гората...“
Със сигурност няма от какво да ме е страх.

Авторът.
Славея Иванова