Целта на настоящата книга е да бъде запълнена непълнотата по отношение разкриването на личността на поетите, писателите, литературните историци и критици не само като творци, но и като обикновени хора. Това става възможно най-добре като се проследи животът им по документалния метод, при който се публикуват техните собствени изказвания, както и спомените на съвременниците им за тях. Значение за изясняване личността на творците имат и оперативната критика за оценка на отделните им произведения чрез рецензиите, които се публикуват за тях.

Един от най-съществените въпроси, който се налага да бъде решен във връзка с публикуването на настоящия труд, е каква трябва да бъде неговата структурна рамка, т.е. какъв период от литературната ни история да обхване и кои поети, писатели, литературни историци и критици да бъдат включени в него.

За да се изяснят типичните личностни чисто човешки връзки, свързващи поетите, писателите, литературните историци и критици е необходимо да се проследят литературните взаимоотношения на значителен брой от тях в течение на продължителен период от време. В настоящия труд това е направено в период от сто години (1845-1945 г.), като са изследвани подробно взаимоотношенията на около 50 от най-значителните български поети, белетристи, литературни историци и критици. Изключително важният въпрос кои да бъдат те е решен съобразно критерия за значимостта на литературни им талант и оригиналността на творбите им.