Изпитателнит му поглед ме разкъсваше и се чудех дали има смисъл да питам, когато думите неволно излязоха от устата ми:

- Защо ние, имам предвид преобразените, с готовност приемаме съдбата си?

- Защото, както Вторичните са естествените врагове на вампирите, така ние нямаме друга роля, отредена ни от тези събития, освен да бъдем техните естествени защитници. Не ги ли спрем, Земята ще бъде неприятно място за живот, а вампирите са тези, които ни създават и обучават. Имаме ли друга алтернатива според теб?

Пред погледа ми като калейдоскоп се завъртяха образи в безразборна поредица и сякаш искаха да ми отговорят на въпросите: коя съм аз? Защо съм различна? Какво ме правеше още по-ценна за вампирите от другите Преобразени? Калоян - защо той присъстваше в мислите ми? Александър - беше ли ме излъгал? Теодор - конспиратор или само добър актьор? Велимир - ще се откаже ли от идеята си, когато узнаеше за ранга на Теодор? Даниел - криеше ли нещо зад топлата си усмивка? Екатерина - колко струваше всъщност лоялността й? Имаше ли място за истински чувства в този свят на кръвопийци?

Предстоеше тежка нощ и исках да имам сили. Сили да узная коя съм. И защо няма други като мен.