Съвсем излишно е да се представят тук множеството заглавия на книги, над които стои името на Станка Пенчева – отдавна наредено на високата полица на българската женска поезия, редом с имената на Дора Габе, Елисавета Багряна, Блага Димитрова... Но не е излишно да кажем (като издатели и затова първи читатели на тази книга), че стиховете в новата книга на С.П. „Преддверие“ ни облъхват с една омъдряла нежност, одухотворяваща магически всичко около себе си – и старата любов, и пръстена с кехлибар, и природата наоколо, и спомена, и дори чистачката на чужди къщи и гамените от махалата... Открита и пряма, каквато винаги е била, но и загледана някъде надалеч, поетесата си позволява да помечтае: бих искала да се завърна като невидим дух на водите. И по нишката на водата да се стичат надолу, към спящата равнина, светли думи, светли мисли. И тишина.