Макар да получава своето класическо образование в манастир, Алешандре Еркулану (1810-1877) е живял бурен живот, потопен в светските дела на своето време. Неговото участие в националните борби на португалците го принуждава да избяга в Англия и Франция. Именно в там той се запознава с творчеството на Уолтър Скот и е очарован от връзката между националните предания и романтическата литература. Така неговото писане бива разделено между политическите поуки на историята и увлечението по готическото, мрачното и тайнственото, романтичното. Сборникът "Предания и легенди" съдържа португалски "хроники, легенди, стихове или каквото там са", както ги нарича самият Еркулану. Сцена на събитията са замъци, готически катедрали, пустинни местности. Там се сблъскваме с лековерния португалски владетел дон Фернанду и вероломната дона Леонор, с мистериозната фигура на свободния зидар (масон) Дейвид Огет, с вещици, магически животни и т.н. В края на книгата можем да се насладим и на една своеобразна португалска "Песен за Роланд". "Един от безмерните въпроси, които според нас ще останат във вечността нерешени, е коя версия на двете пословици: Глас народен, глас Божи или Глас народен, глас Сатанински, изразява истината. Без съмнение народът има някаква присъща способност за предвиждане на бъдещето, някакъв божествен инстинкт. ... Минава време и гласът народен познава със страховита точност. Така и за битки, така и за хиляди други събития."