Чувал съм известен български драматург да разказва, че когато попитали Чехов какво би посъветвал младите автори, той отговорил: "Ако можете да не пишете, не пишете!" Не се знае дали Чехов го е казал сериозно. Всъщност не знам дали въобще го е казал. Трябва обаче да призная, че всички пиеси тук са резултат от неспазване на този мъдър съвет. Те спокойно можеха да не бъдат написани. Винаги съм имал достатъчно сили да се преборя с онова съмнително състояние, наречено "вдъхновение", в което на някои пишещи им се причува изискване свише да творят, творят, творят. Тогава защо са написани тези пиеси? За развлечение, за да изпълня обещание, което лекомислено съм поел, за да спечеля пари. А и защото, както казва един герой от възрожденската ни драматургия: "Който често дращи -навикнува". Вижда се: все дребни, скверни за храма на изкуството причини. Макар обаче да нямат "високо потекло", тези пиеси могат да се похвалят, че досега поне живеят нескучно. Усещали са се харесвани, пренебрегвани, радвали са немалко актьори и зрители, изнервили са други. Никога досега не са били пиеси само за четене. Те са били довършвани от театъра, вързани са били за него още докато са писани. Върху тях е зачерквано и добавяно, поливани са с кафе, прогаряни са с цигари, забравяни са, изгубвани са. Чувал съм реплики от пиесите в ежедневието и хората, които са ги произнасяли, са били убедени, че това са техни собствени фрази. Стигали са до почетната позиция заглавията им да участват в кръстословици. Гласовете на страхотни артисти са се промъквали в диалога. Въобще в тези текстове се е утаил театър. Юрий Дачев