Казвам се Рафаел Игнейшъс Финикс и съм на сто години - или ще стана след десет дни, в ранните часове на 1 януари 2000 г., когато ще се самоубия.

 
На Рафаел Игнейшъс Финикс му е дошло до гуша. Роден в началото на ХХ в., той е твърдо решен да сложи край на живота си, когато старото хилядолетие свърши и започне новото. Но преди това иска да разкаже историята си, за да изясни нещата. Да намери смисъл в дългия си живот, продължил цял век. Той решава да запише всичко, но вместо с химикалка и хартия, пише по стените на изолирания замък, който е последният му дом. Започва със съдбовното първо приключение с Емили, приятелка от детството, която ще стане негова постоянна спътница. Рафаел си спомня множеството си преживявания, безбройните си срещи...и разбира се, десетте убийства, които е извършил между другото.

 
Така започва абсолютно нестандартният разказ на един човек за двайсети век - или поне собствената му бурна, често ексцентрична, донякъде ненадеждна и несъмнено едностранчива интерпретация на епохата.