Когато накрая смутните времена отминат, надявам се да има кой да оцени - добронамерено, но безпристрастно - стойността на всеки творец, на всяка творба от изминалите десетилетия. И ще оцелее ИСТИНСКОТО. Вярвам, че написаното от Стефан Дичев ще бъде претеглено на справедливи везни, за да остане като достояние на българската култура. В епохата на казионен патриотизъм той сътвори трагич¬ните и човечни образи на най-го¬лемите българи. В неговите томове думите СВОБОДА и ОТЕЧЕСТВО звучат автентично и съкровено, незасегнати от моди и конюнктури... Станка Пенчева Стефан Дичев обичаше да се рови в Историята и това му дос¬тавяше огромно удоволствие. Обичаше да разказва сюжетите си по много странен начин. Едно лято бяхме семейно на море във Варна. Стефан работеше върху книгата си за Александър Македонски. Веднъж на плажа той разказа как е замислил книгата си и за по-голяма яснота прибягна до един чертеж върху пясъка. Чертаеше с пръчка, направи кръг, раздели кръ¬га на много вътрешни части, обяснявайки връзките между тях. Всъщност това беше структурата или архитектурата на книгата - архитектура, сложна и мъчна за разбиране. Или по¬не на мен ми изглеждаше сложна... Стефан беше добър и незлоблив човек, не зная как би живял днес в това наше злобно време. Може би щеше да тър¬си отново убежище в Историята... Йордан Радичков Албена Шкодрова, Антони Георгиев – Скритите съкровища на България / Hidden Threasures of Bulgaria Стефан Дичев 1920 Роден е в Търново. Съвременен писател, изобразил с голямо умение в романите си видните исторически личности, като Раковски и Левски ("За свободата", документален роман, т. І, 1954 и т. ІІ, 1956) и величави събития от нашата история – "Пътят към София" (1962), "Ескадронът" (1968), "Крепости" (1974), "В лабиринта" (1977), "Среща на силите" (1978), "Подземията на Сен Жан д`Арк" (1988), претърпели редица издания. Автор е на известни творби за юноши – историческите повести "Рали" (1960), "Младостта на Раковски" (1962) и др., също издавани многократно.