"Животът не търпи да бъде подменян нито от вярата-откровение, нито от чистия разум. Затова е настъпила кризата на Ренесанса; затова и над нас е надвиснала - загадъчна, непонятна - нова криза. Срещу откровението се е опълчил чистият разум, науката; срещу чистия разум днес се изправя с претенции за власт самият живот - тоест жизненият разум, защото, както видяхме, да живееш е необходимостта да мислиш като реакция пред неумолимото обкръжение. Може да се живее и без да се мисли геометрически, физически, икономически, политически. Всичко това е чист разум, а човечеството на практика е живяло хилядолетия наред без него или го е имало само в зачатък. При реалната възможност да се живее без чист разум днес мнозина искат да се освободят от задължението да мислят, да се откажат с войнстващо презрение от разума, и това е напълно възможно като реакция срещу благоговението пред чистия разум, пред културализма. Но колкото по-доволни от това привидно - и тъй лесно - освобождение са днес мнозина, толкова по-неизбежно ще се чувстват в плен на другия, на неотвратимия разум; онзи разум, от който и да искаш, и да не искаш, няма как да се откажеш, зашото той значи просто да живееш - това е жизненият разум."