В този том си позволих да представя шест от играните по сцените на българския театър пиеси: Обещай ми светло минало, От сняг помилвана душа, Голям колкото малка ябълка, Четирите посоки на света, Църква за вълци и Живите от мъртвата махала.

Представям ви и пиесата Мутанти, публикувана през 1989 година в списание „Театър“ под заглавие Промяната благодарение на проф. Юлиян Вучков, тогавашен главен редактор на списанието. Тази пиеса няма своя сценична реализация, но заслужава място в този том, защото регистрира автентични лични и обществени вълнения в един от съдбовните моменти на новата българска история. Това не са качества, които биха гарантирали сценичен успех, но си позволявам да публикувам пиесата заедно с другите, за да предложа на моите читатели литературния вариант на едно въображаемо несбъднато театрално представление.

Това представление вече второ десетилетие подлага на изпитание моето чувство за самооценка, но и моето отношение към истината като избор между конформизма и социалната изолация.

Благодарение на театъра имах възможност да изпитам и неповторимото чувство на единение с хората, които се смеят и плачат в театралната зала, и хладнокръвния послеслов на остракизма, който императивно ти напомня, че мястото ти е някъде другаде. Един ден обаче всеки от нас разбира, че е станал по-мъдър не от опиянението, а от отрезвяването. Поне аз така мисля.

Специална благодарност за моето приключение в театъра дължа на режисьора Николай Ламбрев за това, че ми помогна да проходя върху коварния театрален подиум. Винаги съм усещал пътя до сцената като изкачване. Е, не е като изкачването на Еверест, но е не по-малко опасно както за човешката психика, така и за човешката биология.