Всеки път, когато попадам с докладите в австрийската си родина, имам удоволствието да посещавам семейство Холцер в Краметерхоф и „да потълкувам” със Зеп Холцер принципите на пермакултурата.

Постоянно циркулиращото стопанство и бъдещето са понятия, които в живота ни са все повече разбиращи се от само себе си с нещо. Пясъкът в часовника на световната история като че ли тече все по-бързо. Достатъчно е да се споменат такива понятия като глобализацията, технологията и икономическият растеж. Природните ресурси на планетата Земя продължават безмилостно да се изтощават. Постоянният прираст на населението в света също помага да претоварваме естествените системи за жизнено обезпечаване на планетата. Изчерпващите се ресурси (преди всичко това са енергоносителите) – нефтът и газът са на привършване, което, естествено, е свързано с конфликти за тяхното преразпределение. Да не говорим за промяната на климата, което, ако се съди по всичко, ще е най-голямото изпитание през следващите десетилетия.

Разрастващото се из целия свят движение на пермакултурата с постоянен кръговрат внася конструктивен принос в преодоляването на всички тези проблеми. То сочи пътя към обществото, което има бъдеще. Такива хора като Масанобу Фукуока ,Бил Молисън, Дейвид Холмгрен и Зеп Холцер, които развиват и предават по-нататък пермакултурата, ни показват алтернативата как можем да живеем отново в хармония с Природата, а не в конфронтация с нея. Когато от наблюдаването на Природата възникват разбирането и знанието, това предизвиква възхищение. Поради това любознателността, радостта от експеримента и сериозният скептицизъм са присъщи като общи черти на мнозина „пермакултуристи”. Зеп Холцер е прекрасен пример за специалист, който претворява в живота знанията си. Успехът на дейността му е винаги убедителен. Зеп Холцер е нагледен пример на английската пословица: „Изпълнявай онова, което казваш”.

Създаването на перманентната култура се основава преди всичко на това, че култивирането на почвата ще доведе отново до агрикултурата. Селяните и собствениците на вили са производители на хранителни продукти, а това означава, че са носители на културата. Унищожаването на почвата унищожава също така и селянина, а заедно с него и земеделието. Нашите селски стопанства и градини отразяват отношението ни към Природата. Поради това сега се нуждаем от смяна на парадигмите и по нов начин насочени етично-екологични ценности. Необходима ни е, в буквалния смисъл на думата, „Биокрация”.
Къде по-конкретно трябва да започне тази промяна? При децата в училище, например, но преди всичко в хората, живеещи в градовете! Потребителят притежава най-голяма власт в нашата пазарна икономика, насочена към получаването на изгода, като с избора си той определя как да се използват ресурсите ни.