"Панталеон и посетителките" е сред най-обичаните, знакови произведения на автора - многократно преиздаван и филмиран, романът представлява безжалостна сатира срещу бюрокрацията и военщината, неистова пародия на лицемерни нрави и порядки. Службата за посетителки всъщност е евфемизъм на публичен дом, създаден да обслужва редници и офицери в труднодостъпната амазонска селва. Със секретната мисия да организира и доставя сексуални услуги на войската е натоварен не друг, а порядъчният капитан Панталеон Пантоха. Специфичното въздействие на романа се дължи на темпераментния ритъм на повествованието, както и на документалните кадри, усилващи визуалния ефект. Перуанският писател Марио Варгас Льоса (роден 1936) е сред най-изтъкнатите в съвременната литература на Латинска Америка, един от нейните велики романисти, публицисти и есеисти. Името му се свързва с издателския "бум" на тази литература наред с имената на Гарсия Маркес, Карлос Фуентес и Хулио Кортасар. Звездата му изгрява с романа "Градът и кучетата" (1962), посрещнат с широко одобрение, а репутацията му се затвърждава със "Зелената къща", за която получава наградата "Ромуло Галиегос" в конкуренция с Хуан Карлос Онети и Габриел Гарсия Маркес. Литературният авторитет на Марио Варгас Льоса продължава да расте с появата на романите "Разговор в Катедралата", "Панталеон и посетителките", "Леля Хулия и писачът", "Войната в края на света“. Между най-значимите му произведения са още "Кой уби Паломино Молеро?“ (1986), мемоарите "Риба във водата" (1993), романите "Възхвала на мащехата" (1988), "Празникът на козела" (2000), „Лудориите на лошото момиче“ (2006), много от които издадени и на български. Марио Варгас Льоса е носител на множество престижни литературни награди, сред които "Планета" (1993), "Сервантес" (1994), "Библиотека Бреве", "Принцът на Астурия", а през 2010 г. става Нобелов лауреат за литература.