Падежът е форма на именните части на речта (съществително име, прилагателно име, числително име, местоимение и причастие), изразяваща отношението им към другите думи в словосъчетанията и изреченията.

Думата падеж произлиза от гръцката дума ptosis, взета, изглежда, от речника на играчите на кости, където означава падането на хвърлената кост с една или друга страна нагоре.
В езиците от преходен аналитично-синтетичен вид (тоест отношенията между думите могат да се изразяват безпредложно, посредством падежните форми, и с предлози), какъвто е руският, падежите имат особено
важно значение.
В руския език те са шест, като всеки от тях изисква различни окончания (флексии) на именната част на речта, което се нарича склонение.