Кой е Тилопа?
Почти нищо не се знае него. Освен че е първият учител от будист-ката традиция Кагю. Както казва Ошо, за подобни личности нищо не се знае. Те не оставят следи, те не стават част от Историята. Те стоят отстрани, не са част от главния поток на движението на човечеството, не се движат там. Цялото човечество е движено от желанията и страстите си, а личности като Тилопа са движени от липсата на желание. И колкото са по-далеч от главния поток на човешката история, толкова по-митологични са, защото живеят отвъд времето - живеят във вечността, излизат извън измерението на нашето обикновено човечество, сякаш се изпаряват. И това е момента, който ние помним - в който те се изпаряват, дотолкова те са част от нас.

Съществува единствено песента. Това е неговият дар, и той е бил даден на неговия ученик Наропа. Такива дарове не се даряват всекиму - трябва да си способен да получиш такъв дар. Преди да получи песента, Наропа е бил изпитан по милиони начини - неговата вяра, неговата любов и упование. Когато вече е станало съвсем ясно, че в него няма дори и най-нищожна следа от съмнение, когато неговото сърце се е изпълнило изцяло с упование и любов, чак тогава песента му е била дарена.

Махамудра е върховното изживяване. Това е един пълен оргазъм с вселената. Това е сливане с източника на съществуването. И това е песента на Махамудра - можеш да го пееш, но не можеш да го изречеш, можеш да го изтанцуваш, но не можеш да го изкажеш. Това е най-дълбокото послание на песента на Махамудра - не търси, просто остани където си, не отивай никъде. Никой, никога не достига до Бог, никой не го може, защото не знае адреса. Къде ще отидеш? Къде ще намериш божественото? Няма карта, няма път и няма кой да ти каже къде е Той. Винаги е обратното - Бог идва при теб. Когато си готов, той почуква на вратата ти, той те търси и идва когато си готов. А готовността не е нищо друго освен възприемчивост. Когато си напълно възприемащ - няма его, ти се превръщаш в празен храм и вътре няма никой.