„Тя го знае: даже когато настъпи последната нощ, едва ли ще си струва да се отбележи, защото това ще бъде началото на една друга история, историята на тяхната раздяла. Той не разбира много-много какво казва тя, неговите истории винаги са били много кратки, обречени. Историята с младия странник с очи сини коси черни е най-дългата, колкото повече време минава, но това е заради нея, която я пази. Тя смята, че той се заблуждава, че историите се изживяват и без да се знае за това. Че те се простират вече до края на света, там, където съдбите се заличават, където те вече не минават за лични, ни може би дори за човешки. Любов на общности, казва тя. Това сигурно се дължи на храната и на еднообразието на света. Те се смеят. Да се виждат как се смеят, ги прави луди от щастие.”