"Не съм велика и не съм прочута. Но често на обикновените хора се случват интересни, дори необикновени неща. Точно както стана с мен. Едно пътуване, което беше мечтата на живота ми, се оказа така наситено със случки и събития, че ми се иска да ги разкажа. Но най-напред, приятели, кажете ми, обичате ли приказките? Ако имате малко по-романтична нагласа, аз ще ви разкажа една, тя е съвсем кратка… Преди много години, да речем, преди трийсет, едно младо момиче се влюбило. То било на възраст, когато задължително идва любовта. Но докато неговите приятелки се влюбвали в свои връстници или в кинозвезди, то изпитало непреодолимо влечение към една страна. Тази обич пламнала, когато момичето било на петнайсет, и продължава и до днес, десетилетия по-късно. Чувството се оказало толкова силно, че предопределило съдбата на един човек, придало смисъл на всяко негово действие. С други думи - любов за цял един живот. Времето минавало, а момичето не спирало да мечтае един ден да се срещне с голямата си любов. Нищо не можело да го отклони от набелязаната цел и то търпеливо очаквало да дойде този час. Най-силното му желание било да види страната на своите мечти, да сравни дългогодишните си представи с действителността, да види къде свършва въображаемото и къде започва реалното. Рано или късно Денят щял да настъпи. И той дошъл, с много надежди и радост. Момичето най-после плахо пристъпило в страната, която често виждало в сънищата си. Тази страна е Италия, а някогашното момиче съм аз." Лена Драмбозова