Вера Мутафчиева е ученият, който отиде най-далеч и стигна най-дълбоко в ревизията на марксическите османистки схващания още по време на комунистическия режим с конкретните анализи и изводите си в отделни частни изследвания, а след комунизма и в пряко масирано проблематизиране на схващането на османската история. Сред повдигнатите от нея напоследък принципни въпроси са периодизацията на Османската империя, като тя подлага на критика представянето на военно-ленната система от ХІV-ХVІ век за „класически феодализъм", последван от дълъг период на „упадък" или разложение на тази система, в която новите моменти се въвеждат невзрачно като „промени". В тази връзка авторката задава въпроса: кой е всъщност „класическият" (развит, „висок") османски феодализъм – дали военно-ленната система или по-скоро трябва да признаем формирането през ХVІІ и ХVІІІ век на един по-зрял феодализъм с разпространението на неслужебно и безусловно земевладение (в нови, свързани с откупа на данъците форми като мукатаи и маликянета) и при растяща мощ на парична и поземлена аристокрация, кулминирали в децентрализацията и феодалната анархия през последната четвърт на ХVІІІ век. Същата авторка оспорва представата за „строг и последователен централизъм" и пълен „етатизъм" на Османската империя като базирана главно върху правна регламентация, която се разминавала значително с реалностите на силен „частен сектор" (даване на данъците за откуп, вакъфска градска собственост, значително де факто обръщение на земята). Тя разбива и представата за спахийството като главен феодален експлоататор (загатвайки, че не спахиите са собствено феодалите) и насочва вниманието към действителните едри земевладелци феодали, откупчици на данъци и пр. Най-сетне Вера Мутафчиева настоява за представяне на османския и източния видове феодализъм не като „специфики" по отношение на западния модел взет като мярка, а като равностойни форми. Всичко това, разбира се, ревизира не само схващания под знака на марксизма у нас — тогава би било от ограничено значение – а е принос към изучаването на Османската империя в международната наука, където тя е признат авторитет. Доц. Румен Даскалов. Преподавател в Нов български университет