Чрез своя майсторски, наситен с черен хумор повествователен маниер, Йекта Копан, като истински гид, среща жадния читател с градове, книги, рисунки, фотоси, хора…

„Проследих съдбата си като купчина лед, като мумифицирана статуя. Ако тате беше до мен, би ми извъртял една плесница и щях да дойда на себе си.”

Да се срещнеш с призрака на своя баща сред сенките на къща, съградена от детски сънища…

Да се срещнеш в неподходящо време с любимата си, докато, седнал на тротоара пред къщата на Оруел в Портобело, си се зачел в Ахмед Хамди Танпънар…

Да се срещнеш с мъж, пожертвал всичко, за да се сдобие с картина на Хопър…

Да се срещнеш в рибен ресторант със своята малка дъщеря, която отдавна е пораснала…

Да се срещнеш в случаен зоомагазин с угризенията на съвестта си, опитвайки да се укриеш в мътилката между едно престъпление и една автомобилна катастрофа…