Времето е огън, единствен материалсме ние. Не сме крехки - сърцевината ни е въглерод - по-устойчиво на огън няма. Всяко горене е изгаряне. Изгаряме материал за диаманти, за да произведем искрометен вятър от мисли и чуства. Горим материя, за да има/ме/ време. Запалваме се по идеи, горим за делото, изгарят ни желания, о, как се палим, когато нещо ни е важно, дамгосвае с думи. Изгаряща жажда, изгаряща мъка, изгарям от любов към тебе... Вулкан от чувства, лавата на чувствата, изстинали чувства...

Изтънява косата, изтънява кожата, стават трошливи костите, горим и ставаме все по-безплътни. После горят само очите, изгарят ни спомените, все по-малко горим, повече светим, накрая угасваме. Пепел остава от нас, понякога златна, остава - до първия вятър...