Като погледнем назад, можем да установим колко опосредствано познаваме средата, в която въпреки това живеем. Можем да забележим, че новината за нея стига до нас веднъж бързо, веднъж бавно;винаги обаче към онова, което мислим, че е истинската картина, се отнасяме като към самата действителност около нас. По-трудно е да си представим това относно нашите собствени убеждения, от които се ръководим в даден момент, но стане ли дума за други хора и други времена, се ласкаем колко е лесно да видим, че напълно сериозно те възприемат някои абсурдни и нелепи представи за света. Благодарение на по-доброто си умение да погледнем назад в миналото, настойчиво твърдим, че светът, който те има потребност да познават, и светът, който в действителност познават, често пъти са съвършено противоположни. Можем да забележим също, че докато в своите представи те управляват и воюват, търгуват и се променят, онова, което успяват или не успяват да сътворят, става в един реален свят. Тръгват за Индиите, а откриват Америка. Дирят нечестивеца, бесят стари жени. Мислят, че могат да забогатеят, ако винаги само продават, без да купуват...