Държите в ръцете си последната книга на Емил Трифонов, известен на цялото българско човечество със странното название Кембълът. А първата му книга започваше така: Кембъл, к - р да си ми, ще те отрежа!...
Ако има живот след смъртта, от 17 март 2007 година той е далеч по-весел, защото Кембълът го е обогатил с неповторимото си присъствие. Словотворец и словоблудец, рокер и рокаджия, умеещ с едно изречение (като горното), само с една дума да опише всичко: балканския мачизъм (където пишката и ножът са двете патерици, подпиращи небето да не падне), идиотския свят, в който живеем, любовта, смъртта, събеседника си и себе си дори. Волен български дух, носещ се над Зеленка край Каварна и над зеленикавата застояла вода на официозността... Появата на тази книга - заслуга на прекрасните му родители и сестри, на Сиела и на приятелите, които я подкрепиха, е чудесен камък в блатото. От онези, които Кембълът най-умееше да хвърля.

Любен Дилов-син


Кембълът живееше в тази саморежисирана реалност, в която всички ние можем да сме това, което вярваме, че сме, а не това, което останалите мислят за нас. Всяко езиково сражение на Кембълът бе епизод от една по-голяма война, която той водеше - война срещу скудоумието и скуката.
Кембълът беше безкрайно оригинален езиков шоумен.

Захари Карабашлиев, Сан Диего