Родена сред планинските проходи, през които са минавали Кортес и неговите конкистадори, Хуана Инес де ла Крус е дете-чудо. Още съвсем малка, тя чете великите автори на античността, запознава се с митологията на своята страна и написва първите си стихотворения. Петнайсетгодишна, Хуана предизвиква сензация с ума и красотата си в двора на вицекраля на Нова Испания в Мексико. На деветнайсет години обръща гръб на бляскавия дворцов живот и постъпва в манастир, където остава до края на дните си. Но Хуана продължава да пише – пише светска и любовна поезия, изискана и чувствена, елегантни комедии, религиозна поезия. През целия си живот тя се бори за правото на жената на духовен живот, предизвиква Инквизицията и съхранява независимия си дух. На четиридесетгодишна възраст сестра Хуана е принудена да подпише писмено покаяние със собствената си кръв, престава да работи и две години по-късно умира от чума.

Това е разказ за живота на една изключителна жена, поетеса, философ и мистик, един живот, изпълнен с драматични обрати, литературен ребус, в който са укрити богатствата на човешката мисъл през вековете.