От автора на „Скритият дар”

Заглавието, обявено за най-търсена книга на 2011 г.

През 2011 година израелецът от палестински произход Джериес Авад стана особено популярен в България със своята колекция от притчи „Скритият дар”. Хиляди хора избраха и все още избират да подарят на себе си и своите близки неговите истории за „истински ценното в живота”, събирани от цял свят. Сега Джериес Авад предлага на всички тези хора своята нова книга „Не всичко, което блести, е злато”.

От малки слушаме, че „Вълкът козината си мени, но нрава не” и че „На лъжата краката са къси”. Като пораснем, се убеждаваме, че в съветите „Простирай се според чергата си” и „Приятел в нужда се познава” има голяма доза истина. Тези и много други пословици и поговорки са част от нашето родово наследство, понякога се връщаме към тях, но малко от нас се запитват как точно са се появили.

Джериес Авад обаче си задава този въпрос и решава да тръгне по дирите на най-популярните арабски поговорки. Търсенето му го отвежда до откритието, че зад много от тези крилати фрази стоят конкретни истории. С времето историите може да избледняват, често дори потъват в забрава, но също като самите поговорки те носят дълбок смисъл и заслужават да бъдат разказани.

„Не всичко, което блести, е злато” е сборник с истории, дали началото на 101 популярни арабски поговорки. Решиш ли да тръгнеш на това пътуване назад във времето, добиваш странно усещане. В един момент като че ли яздиш през пустинята, в друг си на гости в малко селце някъде на Изток, после изведнъж попадаш в сарай на велик владетел, като онези от приказките на Шехерезада, а накрая сякаш си се срещал с Хитър Петър. Да, странно е, но се оказва, че в арабските приказки има един герой Джуха, който особено прилича на нашия Хитър Петър. За читателя ще е любопитно да разбере, че някои от крилатите фрази в книгата имат своите български аналогии и са му много познати. Например „Въжето на лъжата е късо” носи смисъла на нашата поговорка „На лъжата краката са къси”. Други обаче са напълно непознати и са изцяло в духа и традициите на арабската култура (сред тях е, да кажем, „Втората жена е мъка, дори и делва да е тя”).

Верен на себе си и своя подход да търси мъдрост в миналото, Джериес Авад ни насочва към народното творчество и ни напомня, че в него можем да открием истини и поуки за съвременни житейски ситуации. Както и в предишната си книга, и тук той ни подканя да се замислим за своите семейни и междусъседски отношения, за състраданието и прошката, за приятелството и добротата. С думите „Не всичко, което блести, е злато” авторът сякаш отново ни нашепва да не се подлъгваме по опаковката, а да търсим истинската стойност на хората и случките в живота ни.