Казват, че конфуцианството е „връхната дреха” на китайците, а даоизмът – тяхната душа. Дао – това е философия, събрала в себе си мъдростта и хармонията на природата. Нейният основен принцип у-вей (не-действие) е подход към живота чрез ненамеса, следване на естествения ход на нещата без коригиране и оценъчен елемент. Даоистите смятали, че всички концепции за подобряване на света са в действителност вредни, тъй като по този начин се нарушават хармонията и равновесието, присъщи на всяко нещо под слънцето. По този начин нарушеното равновесие вътре в нас се отразява върху равновесието в природата, както и обратното. Защото всичко в природата е взаимосвързано и произтичащо едно от друго.

Докато западният начин на мислене изисква светът и човешката природа да бъдат подобрени и променени, Дао разширява съзнанието ни и ни помага да видим света в цялото му многообразие.

Вече не съдим, не се страхуваме и не отричаме, а с отворени сетива се отдаваме на „непоносимата лекота на битието”…