Мъдростта на древните египтяни
Най-древните книги с притчи и поучения са записани в Египет на фараоните. Още през Третото хилядолетие преди Боговъплъщението египетските мъдреци Имхотеп, Кагемни, Джедефхор и Птаххотеп се радват на почит като автори на мъдри поучения. По-късната египетска традиция дори разказва, че най-мъдрият сред египтяните, Имхотеп, е бил взет на небето от боговете, когато решили да напуснат земята. От поученията, възникнали през III хилядолетие египтологията днес разполага с поучението за Кагемни, възстановяват се мъдростите на Джедефхор, но най-пълният и ползващ се с най-голяма популярност текст е този на Птаххотеп. Поучението на Ахтой заема по-особено място, тъй като е писано от цар. Птаххотеп е живял през управлението на V дин. на Старото царство в Древен Египет (втората половина на III хил. пр. Р. Хр.). Книгата с притчи, която съставил, обхваща всичките или почти всички страни на живота, и както читателят ще види, наставленията на древния мъдрец са актуални и днес. Именно Поучението на Птаххотеп е сърцевината на настоящото издание, което представя не цялостен превод, а есенцията на тази прочута книга. Представените фрагменти от Птаххотеп са допълнени с няколко откъса от Поучението на Ахтой. Ахтой е първият цар - автор в египетската история. Той е бил цар на Хераклеопол по времето на Първия преходен период (края на Трето хилядолетие). Събраните наставления от Птаххотеп и Ахтой представят мъдростта на Египет от времето на III хил. пр. Р. Хр., т. е. столетия преди писмената фиксация на Староза-ветната мъдрост. Основните теми са доброто говорене и слушане, подчинението на божията воля, ненавреждането, отговорността за делата на човека, предвид следсмъртната му участ. Разбира се, висшата мъдрост е съединяването на сърцата - сърцето на човека със сърцето на Твореца, за да могат замислите на Бога да влязат в човека, но това е тема на друго изследване. Поученията са обособен жанр в египетската литература. Египтяните наричали тези книги Себаит. Много по-късно, през първото хилядолетие, употребявали и друг термин - Метрет. Преводите, които представям, имат повече от двайсет години история. Птаххотеп го превеждах през 1984-85 г. през студентските ми години, под ръководството на Ал. Четверухин - блестящ познавач на староегипетския и класическия египетски език. Пожълтелите страници на този превод с бележките на Ал. Четверухин от години обикалят моите студенти и най-сетне дойде време да бъдат публикувани. Преводът на Поучението на Ахтой също е от тези години. Разбира се, и двата текста отразяват днешното ми разбиране за Стария Египет. В предложените преводи често се срещат думи като душа и сърце. В оригинала душата е Двойника на човека, когото египтяните наричали Ка. Сърцето е сърцето-иб, което се възприема като вместилище на разума, чувствата и емоциите. Това сърце е сърце на другата духовна същност на човека - Ба. Чрез него Бог влиза в контакт със света и формите, а пък човекът прониква в божественото.
То е много важно за нас, затова може да ви бъдем от полза като ви дадем следните насоки:
Резюме: Моля опишете вашето общо впечатление от продукта в няколко думи.