Съдбата е змия, която е толкова гладна, че поглъща сама себе си. Вътрешната кутия отваря външната, докато външната отваря вътрешната... Безсмислени изрази или предсказания, произнасяни в транс от оракули, родени от въображението, мистериозни срещи и фантастични ситуации, оформящи кръг на родово проклятие около баща и син... Умовете им се лутат между вечните истини и илюзии и приказката за съдбата. Пророчески текст свързва пътешествието им в реалния свят с нещо, което се е случило преди сто и петдесет години. Фантазиите са се вдигнали на бунт срещу създателя си. Защото се е появил жокер...

Жокерът е различен. Той не е нито спатия, нито купа, не е крал или вале. Прибран е в една и съща кутия заедно с другите карти, но не му е там мястото. Като всички жокери – и в малките, и в големия пасианс на човеците, той разкрива каква необяснима приказка е светът. И ако се оставим животът ни да се превърне в навик, на Жокеровден отнейде ще изпълзи някой Жокер и ще ни отвори очите за самите себе си.