Той е навсякъде. Ситният му смях е прочут, както са прочути приумиците му, капризите, дълговете... неговата самота и неистовата му нужда от любов, бунтарството, страстната независимост, предизвикателствата му, виртуозността му, слонската му памет, адската му трудоспособност. Моцарт несъмнено е най-големият драматург, приел човешка форма. Разбира се, не забравяме Шекспир, но не знаем нищо за Шекспир, докато имаме хиляди свидетелства за Моцарт... У Мистерията Моцарт всичко е Мъдрост и Красота. Как насред лична буря успява да композира толкова светла и ведра музика? Как в условията на постоянна драматична несигурност успява да напише през лятото на 1788 една след друга последните си три, наистина юпитеровски симфонии? Свръхчовек ли е, "гений"? Несъмнено, но какво означава това? Бил е нещо различно, ето това е.